Направо към съдържанието

Корнелия Нинова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Корнелия Нинова
български политик
4 ноември 2022 г.
Родена
16 януари 1969 г. (55 г.)
РелигияБългарска православна църква
Националност България
Учила вНГДЕК „Константин-Кирил Философ“
Софийски университет
Работила вСтолична община
Столична следствена служба
БТК
„Техноимпекс“ АД
„Булгартабак Холдинг“ АД
Политика
Професияюрист, политик
ПартияБългарска социалистическа партия
Зам.-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика
септември 2005 – март 2007
Председател на БСП
8 май 2016 – 15 юни 2024
Зам.-министър-председател и министър на икономиката и индустрията
13 декември 2021 – 2 август 2022[1]
Народен представител в:
XLI НС   XLII НС   XLIII НС   XLIV НС   XLV НС   XLVI НС   XLVII НС   XLVIII НС   XLIX НС   L НС   
Семейство
СъпругДимитър Нинов
Деца1 (Рафаел)
Корнелия Нинова в Общомедия

Корнелия Петрова Нинова е български политик от Българската социалистическа партия (БСП).

През 2005 – 2007 година е заместник-министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев, а между 2009 и 2024 година е избирана без прекъсване за народен представител.[2] Председател е на БСП от 8 май 2016 година.[3] През 2021 – 2022 година е заместник министър-председател и министър на икономиката и индустрията в правителството на Кирил Петков.[4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и юридическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Корнелия Нинова е родена на 16 януари 1969 г. в село Крушовица, Оряховско.[5] Завършва с отличие Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) в София.[6]

Дипломира се в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ отново с пълно отличие. През 1995 г. работи в Софийския градски съд като стажант-съдия, а в периода 1995 – 1996 г. е юрисконсулт на Столична община.

От 1996 до 1997 г. е следовател в столичната следствена служба. В периода март-август 1997 г. е юрисконсулт на БТК.

При правителството на ОДС[редактиране | редактиране на кода]

Между 1997 и 2005 г. Нинова е изпълнителен директор на „Техноимпекс“ АД. Назначена е на тази длъжност при правителството на ОДС. Същевременно е назначена и на поста председател на съвета на директорите на „Техноимпортекспорт“. „Техноимпекс“ и „Техноимпортекспорт“ са външнотърговски дружества, предвидени за приватизиране, като впоследствие Нинова оглавява и приватизационния екип, отговарящ за първото дружество. На 28-годишна възраст Нинова участва с още 27 души в дружеството, приватизирало „Техноимпекс“.[7] Петър Жотев, министър на икономиката и енергетиката при Иван Костов, твърди, че премиерът лично му е спуснал кандидатурата на Нинова „като тьмносиня“.[8][9][10][неблагонадежден източник]

При правителството на Симеон Сакскобугготски[редактиране | редактиране на кода]

При правителството на Симеон Сакскобугготски тя продължава да е изпълнителен директор на приватизираното дружество „Техноимпекс“. През 2003 г. Нинова се преориентира политически и става член на БСП.

В правителството на Сергей Станишев[редактиране | редактиране на кода]

От септември 2005 г. до март 2007 г. Нинова е зам. министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика. Тя отговаря и за Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, търговията с оръжия и офсетните споразумения, свързани с доставки на армията. Нинова става председател на Управителния съвет и на две стратегически предприятия – Международен панаир Пловдив и на „Булгартабак Холдинг“ АД.[11]

Парламентарна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 2009 г. е избрана за депутат от БСП в XLI НС. Избрана е за народен представител и в XLII, XLIII, XLIV, XLV, XLVI и XLVII народно събрание, като от последното е избрана за министър на икономиката в правителството на Кирил Петков. Избрана за народен представител и в XLVIII народно събрание.

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

Съмнения за злоупотреби[редактиране | редактиране на кода]

В началото на май 2007 г. се разкриват големи злоупотреби в „Топлофикация“ – София. За дружеството отговаря Министерството на икономиката и енергетиката. Следствието започва разследване на Валентин Димитров (Вальо Топлото), тогавашен шеф на дружеството. Оказва се, че следователката, която води следствието – Татяна Шарланджиева е приятелка на зам-министъра Нинова, още от времето, когато Нинова е работила в следствието. Според събрани от прокуратурата със СРС записи, Нинова е въздействала на следователката Шарланджиева да „пази“ бизнесмена Красимир Георгиев (Фронтиер) от наказателно преследване по делото „Топлофикация“.[12]

Красимир Георгиев е състудент на тогавашния министър на икономиката и енергетиката, Румен Овчаров, и бивш съдружник на съпругата му, както и участник в едноименен олигархичен кръг, свързан с енергетиката и гравитиращ около БСП.[13] В процеса на следствието се разбира, че е замесен и министър Румен Овчаров.

Нинова е отстранена с решение на премиера Сергей Станишев от поста на заместник-министър през май 2007 г. Заедно с нея е уволнен и колегата ѝ от кабинета, Делян Пеевски, заради скандал с изнудване в управлявания формално от Нинова „Булгартабак Холдинг“ АД.[14] Нинова твърди, че са я замесили в скандалите с „Топлофикация“ и „Булгартабак“, защото не е удовлетворила икономически интереси на тогавашния директор на Националното следствие Ангел Александров, близък до ДПС.

Въпреки че е освободена от МС, Нинова е избрана след това във Висшия съвет на БСП и става негов говорител. Тя остава и в ръководствата на Пловдивския панаир и „Булгартабак“ до тяхната приватизация през 2009 г.

Прокремълска и антинатовска активност[редактиране | редактиране на кода]

През юни 2016 г. в Москва се провежда форум на управляващата путинистка партия „Единна Русия“, на който присъства Корнелия Нинова. Малко по-късно Институтът за стратегически изследвания, ръководен от руския генерал от разузнаването Леонид Решетников, поръчва социологическо изследване за предстоящите президентски избори в България, което търси профила на бъдещия кандидат на БСП. След спечелените от генерал Румен Радев, като кандидат на БСП президентски избори, Решетников обявява, че предварително е одобрил неговата кандидатура на своя среща с Нинова. След поредица от взаимни обвинения в лъжа, накрая и двамата се съгласяват, че среща е имало и че името на Румен Радев е било споменато на нея. Впоследствие Решетников дава серия от интервюта, в които изразява надежда новият президент на България да преориентира страната от Запада към Русия. По-късно на Решетников е наложена забрана да посещава България във връзка с организирана от него шпионска мрежа в страната.

След руското нападение над Украйна през февруари 2022 година, въпреки водената от Руската федерация агресивна политика, под ръководството на Нинова, която е и вицепремиер в правителството на Кирил Петков, партията заема твърда позиция против налаганета на икономически санкции срещу Русия. Тя е готова да напусне правителството ако се гласува оказване на военна помощ на Украйна. Нинова е и срещу разполагането на съюзни сили на НАТО в страната с оглед на укрепване на източния фланг на организацията, въпреки че България е включена в специален списък на неприятелските страни на Русия,[15] а ЕС единодушно налага тежки санкции на агресора. Нинова е твърдо и против военната подкрепа на Украйна, и така България и Унгария остават единствените държави в ЕС с подобна позиция. В същото време тя изтегля министрите на БСП при гласуване на закупуването на 8 броя изтребители F-16 за българската армия от заседание на МС през юли 2022 година. Това дава повод на някои наблюдатели да я определят като един от лидерите на петата колона на Путинова Русия в България.

Партийна дейност и противоречиви реформи в БСП[редактиране | редактиране на кода]

На 8 май 2016 г. е избрана за председател на БСП с 395 гласа срещу 349 гласа за дотогавашния председател Михаил Миков.[3] След като поема поста, Нинова влиза в продължителни конфликти с предишните председатели на партията – Миков и Станишев. Впоследствие Нинова провежда редица системни чистки в БСП, като се освобождава от несъгласните с нейната политика. Тя започва да се разграничава по някои важни въпроси и от Партията на европейските социалисти, чийто лидер е Станишев, както и от президента Радев, чиято кандидатура е прокарала.

След неколкократни тежки загуби на различни избори под нейно ръководство, Нинова на два пъти е принудена формално да подава оставка от поста председател на БСП, след което на практика се оказва, че това са само тактически маневри и тя остава на поста си.

Според председателят на ПЕС Станишев, тя започва фундаментално изменение на същността на БСП, която от социална и интернационалистка се превръща в традиционалистка и патриотарска партия с авторитарен уклон. Според евродепутатът от БСП Петър Витанов членовете на БСП са нахъсвани с антиевропейска, националистическа и антиваксърска реторика, като в нея са останали предимно по-възрастни хора или такива с по-крайни левичарски убеждения.

Така според някои анализи, под ръководството на Нинова, БСП от реформирана в края на 20-ти век тоталитарна партия, подкрепила, макар и трудно, европейския и евроатлантическия път на развитие на България, постепенно започва да деградира и да се превръща в партия с умерена антиевропейска и антинатовска насоченост с явен прокремълски уклон.[16][17][18]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Атанас Зафиров е избран за временен председател на БСП.
  2. ↑ https://www.strazha.bg/mps/korneliya-petrova-ninova/
  3. ↑ а б Рилска, Биляна. Корнелия Нинова е новият лидер на БСП (обновена) // Dnevnik.bg. 8 май 2016. Посетен на 8 май 2016.
  4. ↑ Публикация в сайта на 47-ото народно събрание за избирането на Корнелия Нинова за заместник министър-председател и министър на икономиката и индустрията; 13-ти декември 2021 година.
  5. ↑ Биографична справка за Корнелия Нинова в Novini.bg
  6. ↑ Marica.bg. Корнелия Нинова не е забравила първото си голямо увлечение // marica.bg. 2021-02-28. Посетен на 2023-03-12.
  7. ↑ Нинова: Техноимпекс е купено от дружество, в което участват 28 души, сред които съм и аз, 24chasa.bg, 6 декември 2017.
  8. ↑ „Корнелия Нинова – от момичето на Костов до Панаира и Булгартабак. Кариера без дъх в сянката на задкулисието“, BNews.bg 8 май 2016 г.
  9. ↑ „Корнелия Нинова“, OMDA – Wonderland Bulgaria, 25 август 2012 г.
  10. ↑ „Синьо-червена мъгла удави България“ – редакционна статия, сп. „Българи“, 10 май 2009 г.
  11. ↑ Корнелия Нинова оглави „Булгартабак“, Vesti.bg, 25 ноември 2008 г.
  12. ↑ „Следствието изненада Корнелия Нинова с разпит“, в. „Сега“, 31 май 2007 г.
  13. ↑ Избиване на балансите: Скандалът Александров-Овчаров и последвалите събития разместиха пластове в политиката, икономиката и съдебната власт, сп. „Тема“, брой 19 (290), 14 – 20 май 2007 г.
  14. ↑ Мария Йотова, „Защо освободиха Корнелия Нинова?“, Дарик България, 5 май 2007 г.
  15. ↑ ploshtadslaveikov
  16. ↑ Велислава Дърева: Нинова създаде паралелна БСП, доведе я до морална деградация и полуразпад. 06.03.2021, Factor.bg.
  17. ↑ Г. Ангелов: Корнелия Нинова и БСП: съществуват ли или са материализиран парадокс? 30.04.2022, Дойче Веле.
  18. ↑ Илиян Василев: Предстои ни много, много тежък катарзис, защото мъката, която ще идва от Украйна, ще бъде още по-жестока. 02 март 2022, ИА Фокус.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Корнелия_Нинова&oldid=12277881“.